По-добре скъпа, но чиста столица

София трябва да бъде скъп и качествен град. Ако за целта трябва да се вдигнат данъците - нека да се вдигнат. Не може всеки ден да плачем колко ни е скъпо да живеем. Трябва да плачем за това, че твърде много плащаме за евтиния си живот. Трябва да плачем, че животът не е качествен. Че не е и смислен. И както се разбира от статистиките за българите - малко тъжен.
Какво виждат очите ни на данъкоплатци - пред дома ни е или киша, или лед. Кучета се ровят в боклук. Човек храни куче от кофа и дава на кучето. Кучето лае по деца. Децата псуват кучето. За малко да ги сгази кола. До местния магазин купища камиони и кашони. Няма откъде да се мине. Мисля си, че това е един зимен Неапол. Минава каруца. Това е един съветски Неапол.
Ако може - съгласни сме да платим двойни данъци, но София да стане скъп град. Луксозен град. Скъпо ще е, но ще има с какво да се гордея. Сега не мога да се гордея с града си и това директно ме прави евтин гражданин. Чертата между столицата и провинцията трябва да бъде създадена от бандероли. Нека тези, които нямат пари, да живеят в Перник. Аз самият ще отида на село. В държава с нормални комуникации и интернет мога да живея където си искам. Но мястото София трябва да бъде скъпо. Центърът - платен. Наемите - високи. Ситито - да се изпразни от бабички хазяйки. Пенсионерите да престанат да задръстват града. В него трябва да се работи за техните пенсии. Писна ни да е евтино и мръсно - нека е скъпо и чисто. Писна ни от свободата всеки да идва да работи в София. В столицата трябва да е скъпо, за да се развива Перник. Иначе Перник и Радомир западат. И всички идват в София. Така че - искаме да ни е скъпо. Не сме луди. Ако издържим - издържим. Ако не - довиждане, София! Има и други столици. Има и други села. Но толкова евтино и гадно място няма.
Защото в момента евтиното излиза доста по-скъпо. Но не е качествено. Ако стане скъпо и качествено, ще разберете колко съм прав. Довиждане на тълпите. Довиждане на задръстванията. Тия дни заради зимата в столицата може да се кара кола! София така или иначе е оазис на олигархията в държава с щастливи поданици, които обичат да ядат компоти. В София компотите трябва да са забранени със закон. Сиреч, ако ги има, да са скъпи и посипани с вездесъщите камъни "Сваровски", които днес са диамантите на селската ни олигархия. Скъпотия, за да ги няма случайните селяни. Не щем "Сваровски", искаме "Кохинор", искаме "Кулинан". Иначе просто ще се сменим - аристокрацията отива на село в именията си, а селяните живеят в един евтин и мръсен и гаден зимен Неапол. Но селяните (метафора!) и това няма да успеят да направят. Защото в Неапол има бунтове, а в евтина София всички са доволни. Писна ми всички да са доволни. Всеки е добре дошъл, ако е заслужил мечтата си за София. Столицата ни е скъпа. Не забравяйте това, когато мечтаете. Така мечтите имат смисъл.

Мартин Карбовски, за в-к Стандарт