ПОВИШАВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНАТА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ КЪМ ДИСКРИМИНАЦИОННИ ТИПОВЕ ПОВЕДЕНИЕ

За всички уязвими групи във всички уязвими ситуации е характерна липсата на информираност и съзнание у жертвите за това, че дискриминацията и тормозът представляват незаконно поведение в нарушение на основно право, за което законът предвижда защита. Нежелание и боязън у някои от уязвимите групи, най-вече сексуалните малцинства и ромите, да отстояват правото си на свобода от дискриминация и тормоз поради опасения от преследване.
Всяко общество в крайна сметка трябва в определен момент да дорастне до истината, че всеки един от нас в даден момент може да се окаже жертва на дискриминация. Като цяло в световен мащаб за най-малко уязвима се счита (малко ироничната) формулировка: „бял, хетеросексуален, мъж”. С напредването на капитализма и с отдалечаване от следвоенните години, обаче се оказва, че дори и тази обществена извадка, доскоро почти незасегната от повечето форми на дискриминация, всъщност с времето е станала по-уязвима. В случаи, в които представители на горната група се окажат по една или друга причина без работа след 45-50г, дискриминационното отношение въз основа „възраст”не подминава и тях. Да не говорим, че никое човешко същество не е застраховано от инциденти, изхода от които може да бъде трайно инвалидизиране. Всеки от нас може да се озове в групата, на тези, чието съществуване и проблеми доскоро се е опитвал удобно да не забелязва. От друга страна, съществуват изследвания върху жени в различни части на света и в зависимост от националната им, етническа и религиозна принадлежност, те считат за дискриминативни съвсем различни типове поведение. Дори по нашите географски ширини, все още не са достигнали някой цивилизационни схващания за достойнство и българката рядко разсъждава върху различни унизителни подмятания по адрес на пола й, тя възприема заобикалящата я мизогиния като признак на добър тонус и кондиция у мъжете около нея, а безвкусните сексуални подмятания все още я ласкаят, макар и понякога да предизвикват приливи на „необясним” дискомфорт. Изброените по-горе факти говорят, че е нужно обществото да се запознае по-обстойно с дискриминационната терминология, защото когато човек има нужните понятия по-лесно вижда и си обяснява събитията от заобикалящата го действителност. Ето защо повишаването на обществената чувствителност към въпросите за равенството е свързана предимно с повишаване на информираността, провеждане на изследвания за случаи на съзнателно и неосъзнато дискриминационно поведение и публикуването им в медиите, както и провеждане на кампании, ръководени от познати и уважавани от обществото личности.